Ferrari Testarossa

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ferrari Testarossa
Други имена512 TR, F512 M
МаркаФерари
МоделTestarossa
Произвеждан1984 г. – 1996 г.
Сглобяван вМаранело, Италия
Предходен моделFerrari BB 512i
НаследникFerrari 550 Maranello
ДизайнерЛеонардо Фиораванти от фирмата Пининфарина
Класспортен автомобил
Задвижване
Положение на двигателЗадно-средно разположен двигател, задно задвижване
ЗадвижванеЗадно задвижване
Скоростна кутия5-степенна ръчна предавателна кутия
Други характеристики
Купе2-вратен Berlinetta
Ferrari Testarossa в Общомедия

Ferrari Testarossa е спортен автомобил със средно разположен 12-цилиндров двигател, произвеждан от Ферари, започвайки производството си от 1984 г. като наследник на Ferrari Berlinetta Boxer. Дизайнът на автомобила е дело на компанията Пининфарина и е произвеждан от 1984 г. до 1991 г. и има две ревизии, след края на производството на Testarossa, наречени 512 TR и F512 M, които са произвеждани от 1992 г. до 1996 г. Почти десет хиляди бройки са произведени от Testarossa, 512 TR и F512 M, правейки ги едни от най-често срещаните модели на Ферари, въпреки високата си цена и екзотичен дизайн.[1][2] През 1995 г. цената на F512 M била 220 000 щатски долара.[3] Името на модела, преведено от италиански означава червенокос (букв. червеноглав).

Testarossa е 2-вратно купе, което се представя на Парижкия автосалон през 1984 г.[4] Всички версии на Testarossa са получавали мощността си от задно монтирана 5-степенна предавателна кутия. Задно-средно разположеният двигател със задно задвижване (двигателят се намира между двете оси, но зад кабината) запазва центъра на тежестта в средата на автомобила, увеличавайки стабилността и подобрявайки способността на автомобила за завиване. Разпределението на тежестта в спряно положение е 40% на предната ос и 60% на задната.[1] Първият Testarossa е преработен през 1992 г. и пуснат в продажба като 512 TR на автосалона в Лос Анджелис. Автомобилът е напълно нов[2] и е подобрил разпределението на теглото от 40% отпред и 60% отзад на 41% и 59% респективно.[5] F512 M е представен през 1994 г. на Парижкия автосалон.[2] Моделът се отказва от инициалите TR и добавя M, което идва от италианското modificata, което означава модифицирано и е последната итерация на Ferrari Testarossa, подобрявайки още повече разпределението на теглото на 42% отпред и 58% отзад.[6] Ferrari F512 M е последният модел на Ferrari със средно разположен 12-цилиндров двигател (реално 180-градусов V12). Testarossa е заменен през 1996 г. с 550 Maranello, което разполага с предно разположен двигател.

Ferrari Testarossa не трябва да се бърка с Ferrari TR „Testa Rossa“ от късните 50-те и ранните 60-те години от XX век, които са били GT спортни автомобили, участвали в 24-те часа на Льо Ман.[2]

Име[редактиране | редактиране на кода]

Червените капаци на цилиндровите глави на Testarossa
Един от страничните отвори на 512 TR, които водят към радиаторите, монтирани в задната част на модела

Името Testarossa, което означава червенокоса от италиански, идва от червено боядисаните капаци на цилиндровите глави.[7] Двусмисленото име на автомобила е дадено нарочно. Ферари и Пининфарина често използват термини, свързани с женското тяло, когато описват стила на автомобилите си.

Разработка[редактиране | редактиране на кода]

Testarossa може да проследи корените си от проблемите на Ferrari 512i BB от 1981 г.[7] Проблемите, които Testarossa се стреми да отстрани, включват увеличаващата се температура в кабината, заради предно разположения радиатор и средно разположения двигател (топлината се движи от двигателя до предницата) и липсата на място за багаж.[7] За да реши тези проблеми, Ферари и Пининфарина проектират Testarossa с по-големи размери от тези на предшественика си – Ferrari Berlinetta Boxer. Например с широчината си от 1,976 mm, Testarossa е с половин фут по-широка от Berlinetta Boxer. Това допринася и за по-голямо междуосие, което е с 64 mm по-голямо от това на предшественика, като крайното междуосие на Testarossa e 2,550 mm, което е използвано, за да се реши проблемът с липсата на място за багаж.[7] Увеличената дължина на автомобила спомага и за увеличаване на мястото в пътническата кабина, добавяйки повече място зад седалките и повече място за главите на пътниците (с приблизително 1,3 см повече от това при Boxer).

Дизайнът на Пининфарина е доста различен от този на заобления Boxer, което предизвиква някои противоречия.[7] Страничните решетки, често наричани рендета за сирене,[8] които вървят по продължението на вратите до задните калници, са необходими заради няколко регулации в няколко държави, които забраняват отворите по автомобилите. Testarossa има два радиатора в задната част на автомобила (зад двигателя), вместо един радиатор в предната част на автомобила.[7] В допълнение страничните отвори доставят студен въздух до задно монтираните радиатори, като по този начин предпазват двигателя от прегряване. Отворите също така правят Testarossa по-широк в задната част, отколкото в предната и по този начин подобряват стабилността и управлението на автомобила.[2]

Както предшествениците си Testarossa използва 5-точково независимо окачване отпред и отзад. Ферари подобряват сцеплението на автомобила като добавят джанти, широки десет инча. Testarossa също използва и по-добър двигател, който е основан на този от предшественика на модела – BB 512i. Двигателят е почти същият като този при Berlinetta Boxer, с почти еднакви работен обем и компресия, но за разлика от BB 512i има по четири клапана на цилиндър вместо два.[7]

Testarossa[редактиране | редактиране на кода]

Ferrari Testarossa
Произвеждан1984 г. – 1991 г. (7,177 произведени)[1][4]
Предходен моделFerrari BB 512i
Наследник512TR
Задвижване
Двигател4.9-литров 12-цилиндров боксер (реално 180-градусов V12)[4]
Мощност395 к.с. при 6,300 об./мин
Въртящ момент490 Nm при 4,500 об./мин
Други характеристики
Максимална скорост290 km/h
Междуосие2,550 mm
Дължина4,485 mm
Ширина1,976 mm
Височина1,130 mm
Тегло1,506 kg
Ferrari Testarossa в Общомедия

Двигател[редактиране | редактиране на кода]

Testarossa има 4.9-литров (4,943 куб. см) средно разположен Ferrari Colombo 12-цилиндров двигател с цилиндри разположени на 180º, които обаче работят във V-образен ред на запалване.[4] Всеки цилиндър разполага с четири клапана, а общият им брой е 48. Лубрикацията на двигателя е от система тип сух картер, а компресията на двигателят е 9.20:1.[4] Двигателят разполага с въртящ момент от 490 Nm при 4,500 об./мин, а максималната мощност на двигателя е 395 к.с. при 6,300 об./мин.[1][4][9] Някои от по-ранните модели в САЩ имали същият двигател, но малко по-малко мощност (около 380 к.с.).[2][7][9]

Ferrari Testarossa може да ускори от 0 – 100 km/h за 5.3 секунди,[1] а от 0 – 160 km/h за 11.4 секунди.[1] Мотър Тренд успяват да постигнат за двете стойности 5.29 секунди и 11.3 секунди, респективно.[2] Моделът може да измине разстоянието от четвърт миля за 13.5 секунди, а километър за 23.8 секунди.[1] Максималната скорост на Testarossa е 290 km/h.

Предавка Задна 1 2 3 4 5 Последна предавка
Отношение[1][9] 2.523:1 3.139:1 2.104:1 1.526:1 1.167:1 0.875:1 3.210:1

Колела[редактиране | редактиране на кода]

Testarossa има 16-цолови джанти с дебелина от 8 инча отпред и 10 отзад както за версиите за СА, така и за другите международни версии на модела.[9] Кодът на гумите за версиите за САЩ бил 225/50 VR 16 за предните и 255/50 VR 16 за задните, а самите гуми са производство на Goodyear. Кодът на гумите за международните версии бил TRX 240/45 VR 415 за предните гуми и TRX 280/45 VR 415 за задните, а самите гуми са производство на Мишлен.[1][9] Размерът на спирачните дискове отпред е 309 mm, а на тези отзад – 310 mm.[1]

Прием[редактиране | редактиране на кода]

Колата спечелва много почитатели и тестове. Само за пет години е публикувана 9 пъти на корицата на списание Road & Track. Цената на модела в САЩ била 181 000 щатски долара през 1989 г. заедно с 2,700 щатски долара за данък „Потребление на гориво“. Първоначалната цена на Testarossa в Обединеното кралство била 62 666 британски паунда.[10]

Джак Неръд от списанието Driving Today казва, че за него Testarossa е кола създадена за да печели от имидж и след като 80-те години на XX век имали за цел да се печели възможно най-много, моделът е бил перфектен за времето си. Хубавото било, че също така е бил и доста добър автомобил.[7]

Въпреки успеха си на публичните пътища, Testarossa не се появява по пистите, за разлика от предшественика си – BB 512i, който е постигнал няколко малки успеха.

Като флагман на Ферари през 80-те, Testarossa се е появява в доста видеоигри, като например играта Out run, и също така е използвана като кола под прикритие на Сони Крокет от телевизионната поредица Маями Вайс. Колата започва да се свързва с юпитата и като икона на ретро културата от 80-те години на XX век.[11] Страничните отвори, наричани рендета, стават популярен компонент за разширяващи купето китове.[2] Рендетата вдъхновяват много фалшиви и често лоши копия на дизайна, използвани за създаване на реплики на Testarossa на базата на Pontiac Trans Am и голяма селекция от японски и американски спортни автомобили и дори мотоциклети, като например Honda VFR.[7]

Testarossa Spider[редактиране | редактиране на кода]

Testarossa Spider, със сериен номер 62897, е единствената официална кабиролет версия на Testarossa, поръчана от Ферари и проектирана от Пининфарина, произведена някога. Колата е направена специално за вече починалия Джани Анели, ръководител на ФИАТ по онова време, като подарък.[12][13] Testarossa Spider имала среберен цвят, а интериорът бил завършен в цвят бяла магнолия със синя ивица между матово черните первази, а таванът бил бял и се премахвал на ръка.[12][13] Автомобилът е връчен на Анели през 1986 г. и има емблема на Ferrari, направена от сребро, а не от алуминий както при останалите модели на компанията.[12][13]

Много клиенти на компанията искали техни бройки на Testarossa Spider, но Ферари отказала всяка една от тях заради трудности от конструктурна гледна точка,[14] затова Пининфарина и други фирми правят неофициални Spider версии на колата.[12] Официалната Spider версия не се различавала механично от обикновена Testarossa. Тя имала стандартния 4.9-литров 180-градусов V12 двигател. Единствената разлика между официалната версия и кабриолет версията е тази, че при кабриолета предното стъкло и страничните стъкла са по-къси от тези на обикновената Testarossa.[12][13]

512 TR[редактиране | редактиране на кода]

Ferrari 512 TR
МаркаFerrari
Модел512 TR
Произвеждан1991 г. – 1994 г. (2,280 произведени бройки)[15]
Предходен моделTestarossa
НаследникF512 M
Задвижване
Двигател4.9-литров 12-цилиндров боксеров (180-градусов V12)
Мощност428 к.с.
Други характеристики
Междуосие2,550 mm
Дължина4,485 mm
Ширина1,941 mm (1993 – 94 г.)
1,976 mm (1991 – 92 г.)
Височина1,135 mm (1993 – 94 г.)
1,130 mm (1991 – 92 г.)
Тегло1,471 kg
Ferrari 512 TR в Общомедия

Двигател[редактиране | редактиране на кода]

512 TR използва 4.9-литров (4943 куб. см) Ferrari Colombo 180° V12 двигател, монтиран надлъжно, средно разположен двигател.[5][15] Всеки цилиндър има четири клапана, правейки 48 клапана общо. Лубрикацията отново е била извършвана от система тип сух картер, а компресията се е увеличила на 10.00:1.[5][16] Това довело до максимален въртящ момент от 491 Nm при 5,500 об./мин и максимална мощност от 428 к.с. при 6,750 об./мин.[15][16]

Ferrari 512 TR може да ускори от 0 – 97 km/h за 4.9 секунди и от 0 – 161 км/ч за 10.7 секунди.[5] Моделът може да измине разстоянието от четвърт миля за 13.2 секунди, а това от километър за 23.4 секунди.[5] Максималната скорост на 512 TR е 314 km/h.[5]

Предавка Задна 1 2 3 4 5 Последна предавка
Отношение[5][16] 2.428:1 2.916:1 1.882:1 1.421:1 1.087:1 0.815:1 3.45:1

Ферари прави прибиране на автомобили през 1995 г., заради технхнически проблеми засягащи монтирането на горивната линия.[17] Над 400 модела имали този дефект, който се появявал от разлики в температурата и условията. Друго прибиране на автомобили било направено заради проблеми със затягащата се система на коланите. Проблемът бил забелязан при повече от 2,000 бройки от 512 TR.[17] Ако системата за затягане имала проблем, от механично или електрическо естество, само коланът около скута ще се затегне.

Двигателят на 512 TR е модифициран по няколко начина. Вътрешната покриква на цилиндрите е сменена с никасил, сложен е нов въздушен колектор, електронно управляващия модул е сменен с нов от Bosch, има по-големи клапани за впръскване на горивната смес и подобрена система за отделяне на газовете. В допълнение към по-високата максимална мощност, модификациите спомогнали и за по-добро разпределение на мощността, което довело до по-бързо ускорение.

Усилията за превклюяване, което било често оплакване от Testarossa, е било улеснено с добавянето на нов еднодисков съединител, по-добри лагери и по-добър ъгъл на разположението на лоста за смяна на предавките. Спирачната система включва по-големи дискове отпред с процепи по продължението си. По-бързо управление, нископрофилни гуми и нови настройки на окачването спомагат за подобряване на управлението. Най-вече положението на двигателя и предавателната кутия било преосмислено с цел преместване на центъра на тежестта по-ниско подобрявайки още повече управлението и стабилността при висока скорост.

Интериорът претърпява промени също. Централната конзола вече е отделена от таблото, а контролите на климатика са преместени на ново място. Пининфарина подобряват дизайна на купето, за да се интегрират по-лесно новите спойлери и капаци за двигателя.

В САЩ моделът струва 212 160 щатски долара през 1992 г. с всички екстри, данък за потребление на горива и транспортни разходи.

Колела[редактиране | редактиране на кода]

512 TR има 18-инчови джанти с дебелина от 8 инча отпред и 10.5 инча отзад. Кодът на гумите бил 235/40 ZR 18 за предните и 295/35 ZR 18 за задните.[5][16] Предните спирачни дискове имали диаметър от 315 mm, а задните от 310 mm.[5]

F512 M[редактиране | редактиране на кода]

Ferrari F512 M
МоделF512 M
Произвеждан1994 г. – 1996 г. (500 произведени бройки)[2][18]
Предходен модел512 TR
НаследникFerrari 550 Maranello
Задвижване
Двигател4.9-литров 180-градусов V12[19]
Мощност446 к.с. при 6,750 об./мин
Други характеристики
Междуосие2,550 mm
Дължина4,480 mm
Ширина1,976 mm
Височина1,135 mm
Тегло1,455 kg
Ferrari F512 M в Общомедия

F512 M е последната итерация на Testarossa. 500 бройки са произведени, от които 75 с десен волан.

Двигател[редактиране | редактиране на кода]

F512 M има средно разположен 4.9-литров (4943 куб. см) Ferrari Colombo 180-градусов V12 двигател, монтиран по дължина.[4] Двигателят има максимален въртящ момент от 500 Nm при 5,500 об./мин и максимална мощност от 446 к.с. при 6,750 об./мин.[19] Всеки цилиндър има по четири разпределителни вала, 48 общо. Лубрикацията е от система сух картер, а компресията е 10.40:1.[19] Заради новите си мотовилки и колянов вал, които заедно тежали със 7.26 kg по-малко от предшествениците си, двигателят можел да работи до 7500 об./мин без проблеми, което било неговия електронно ограничен лимит.[3]

Ferrari F512 M може да ускори от 0 – 100 km/h за 4.7 секунди,[3] а от 0 – 161 km/h за 10.2 секунди[19] и може да измине разстоянието от четвърт миля за 12.7 секунди, а километър за 22.7 секунди.[19] Максималната скорост на F512 M била 315 km/h.[19][18]

Предавка Последна предавка
Отношение[19] 3.31:1

Екстериор[редактиране | редактиране на кода]

Предните и задни светлини претърпяват промени за тази итерация. Предните светлини вече са квадратни и фиксирани, а не скрити в бронята на автомобила.[3] Задните светлини вече са заоблени, а броните са променили стила си за да придадът по-обединен вид на F512 M.[3] Моделът има и нов преден капак с два NACA отвори.[3]

Интериор[редактиране | редактиране на кода]

Интериорът на F512 M претърпява малки промени в сравнение с този на 512 TR. Лостът за смяна на предавките вече има хромиран завършек, а алуминиевите педали получават отвори. Климатикът вече е стандартно оборудване за модела. Спортните седалки са от карбон и също така са стандартно оборудване. Те тежат само 14.97 кг; много по-малко от стандартните.[3] Флаговете на Пининфарина и Ferarri са поставени на таблото.

Колела[редактиране | редактиране на кода]

F512 M има 18-инчови джанти с дебелина от 8 инча отпред и 10.5 инча отзад. Гумите са Pirelli P Zero,[3][19] с код 235/40 ZR 18 за предните гуми и 295/35 ZR 18 за задните. Предните спирачни дискове са с димаметър от 315 mm, а задните – 310.[19]

Mythos[редактиране | редактиране на кода]

Ferrari Mythos от 1989 г.

Ferrari Mythos е още една специална версия, направена на базата на Testarossa. Моделът е концептуален, а дизайнът е дело на Пининфарина.

Въпреки че не е било планувано Mythos да бъде продаван на публични лица, сегашният султан на Бруней, Хасанал Болкиах, има две бройки.[20] Моделът използва шасито, двигателя и скоростната кутия на Testarossa. Максималната скорост на модела е 290 km/h.

Един от прототипите се намира в подразделението на Пининфарина в Камбиано, Италия.

В популярната култура[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че не е произвеждан никога серийно, Pinifarina Mythos е включен във видео играта на Accolade от 1990 г. Test Drive III.

Colani Ferrari Testa d'Oro[редактиране | редактиране на кода]

С дизайн, направен от Луиджи Колани през 1989 г., Testa d'Oro е проектиран за подобряване на рекорди за скорост, развивани на земята. Моделът е базиран на Testarossa с 5-литров Ferrari-Lotec 180-градусов V12, използващ два турбокомпресора. Двигателят развива мощност от 760 к.с при 4,000 об./мин и въртящ момент от 900 Nm при 5,000 об./мин. Автомобилът успешно подобрява рекорда за скорост на класа си през 1991 г., достигайки 351 km/h с катализатори.[21]

FX[редактиране | редактиране на кода]

Ferrari FX от 1996 г. в музея Маркони.

Ferrari FX е спортен автомобил на Ferrari, направен специално за 29-ия султан на Бруней от Пининфарина.[22] Автомобилът има 180-градусовия V12 двигател от Ferrari Testarossa и 7-степенна секвенциална предавателна кутия от отбора от Формула 1 Уилямс.[22] Само седем бройки са произведени от модела, от които шест бройки принадлежат на султанското семейство на Бруней.[22] След като султана отказва доставката на кола номер четири, Дик Маркони купува автомобила от Уилямс.[22] Модел номер четири е изложен в музея Маркони в Тъстин, Калифорния.[22][23] Ferrari FX има максимална скорост от 330 km/h.[22]

FZ93[редактиране | редактиране на кода]

FZ93 на фестивала на скоростта в Гудууд през 2010 г.

FZ93 (Formula Zagato '93) е проектиран от Ерколе Спада и е продължение на серията от специалните Ferrari-та на Загато.[24]

F90[редактиране | редактиране на кода]

След почти 18 години, Ferrari признават съществуването на F90 и това, че са направени шест бройки, специално за султана на Бруней през 1988 г. Малък пасаж от отчета на Ferrari за 2005 г. показва а поръчка на шест специални суперавтомобила, които били много по-различни от всичко, което Ferrari са произвеждали.

Проектът е ръководен от Енрико Фумия, ръководител на отдел „Изследвания и разработки“ в Пининфарина. По онова време, проектът е строго секретен, толкова много, че дори Ferrari не знаели за съществуването му. Фумия направил дизайна на автомобила и казал, че името му – F90 е референция към това, че той е „Ферари на 90-те.“

Всички шест бройки от F90, използвали шасита на Ferrari Testarossa, които Пининфарина използвали за да създадат изцяло ново купе и интериор върху тях. Двигателите били стандартните за Testarossa и развивали мощност от 395 к.с., но радиаторите на двигателите били преместени в предната част на автомобила.[25][26]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д е ж з и к Carfolio: Ferrari Testarossa // Carfolio. Посетен на 2 януари 2009.
  2. ↑ а б в г д е ж з и Auto Editors of Consumer Guide. Ferrari Testarossa // How Stuff Works. Архивиран от оригинала на 2011-07-21. Посетен на 3 януари 2009.
  3. ↑ а б в г д е ж з Perini, Giancarlo. Ferrari F512 M // Car & Driver. януари 1995. с. pgs. 128 – 130. Посетен на 6 януари 2009.
  4. ↑ а б в г д е ж Melissen, Wouter. 1984 – 1991 Ferrari Testarossa // Ultimate car page. 1 декември 2004. Посетен на 2 януари 2009.
  5. ↑ а б в г д е ж з и Carfolio: Ferrari 512 TR // Carfolio. Посетен на 3 януари 2009.
  6. ↑ Melissen, Wouter. 1984 – 1991 Ferrari Testarossa // Ultimate car page. 1 декември 2004. Посетен на 2 януари 2009.
  7. ↑ а б в г д е ж з и к Nerad, Jack. Ferrari Testarossa // Driving Today. Архивиран от оригинала на 2009-05-11. Посетен на 2 януари 2009.
  8. ↑ Frank, Michael. Elton John's 'Red Devil' Ferrari Testarossa // Forbes. 4 юни 2006. Посетен на 30 април 2009.
  9. ↑ а б в г д Testarossa Specifications // Red-headed.com. Архивиран от оригинала на 2009-05-07. Посетен на 4 януари 2009.
  10. ↑ 1989 Road and Driver, Exotic Edition.
  11. ↑ Biggs, Henry. Top 10 Iconic 80s cars // MSN Cars UK. 6 март 2006. Архивиран от оригинала на 2011-07-14. Посетен на 4 януари 2009.
  12. ↑ а б в г д Ferrari Testarossa Part 2: Testarossa Spider // QV500.com. Архивиран от оригинала на 2008-08-29. Посетен на 4 януари 2009.
  13. ↑ а б в г Testarossa Spider // Red-headed.com. Архивиран от оригинала на 2009-05-07. Посетен на 4 януари 2009.
  14. ↑ 1986 Ferrari Testarossa Spyder | Reviews and Buyer's Guides | Sports Car Market – May 2004 issue // Sports Car Market. Архивиран от оригинала на 2007-09-09. Посетен на 15 май 2010.
  15. ↑ а б в Melissen, Wouter. Ferrari 512TR // Ultimate Car Pages. 1 декември 2004. Посетен на 4 януари 2009.
  16. ↑ а б в г 512 TR Specifications // Red-headed.com. Архивиран от оригинала на 2009-05-07. Посетен на 4 януари 2009.
  17. ↑ а б 1993 FERRARI 512 TR // US National Highway Traffic Safety Administration recall no. 94V131000. CarFax. Посетен на 3 януари 2009.
  18. ↑ а б Melissen, Wouter. Ferrari F512 M // Ultimate Car Pages. 1 януари 2005. Посетен на 4 януари 2009.
  19. ↑ а б в г д е ж з и Carfolio: Ferrari F512 M // Carfolio. Посетен на 3 януари 2009.
  20. ↑ jalopnik.com, архив на оригинала от 9 май 2011, https://web.archive.org/web/20110509034443/http://jalopnik.com/5781765/the-sultan-of-bruneis-rotting-supercar-collection, посетен на 2 септември 2012 
  21. ↑ 1992 Colani Testa D Oro // conceptcarz.com/vehicle. Посетен на 25 април 2010.
  22. ↑ а б в г д е Owen, Richard. 1995 Ferrari FX // Supercars.net. Supercars.net. Посетен на 21 юли 2012. For reasons we don't know, number four of seven was still being finished at Williams when the Sultan stopped his influx of cars and anything else expensive.
  23. ↑ 1996 Ferrari FX // Marconi Automotive Museum. 2010. Посетен на 21 юли 2012.[неработеща препратка]
  24. ↑ Ferrari FZ93 // Supercars.net, 1 март 2004. Посетен на 15 май 2010.
  25. ↑ supercars.net // Посетен на 23 март 2012.
  26. ↑ fumiadesign.com // Архивиран от оригинала на 2015-12-22. Посетен на 23 март 2012.
« По-стари — Шосейни автомобили Ferrari от 1960 г. до днес
Тип 1960 1970 1980 1990 2000 2010
0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 0 1 2 3 4
FR/FMR/AWD 2+2 250 GT/E 330 GT 2+2 365 GT 2+2 365 GTC/4 GT4 2+2 400 400i 412 456 456 M 612 FF
Роудстър California
Супер Gran Turismo 250 275 365 GTB/4 Daytona 550 Maranello 575M 599 GTB Fiorano F12berlinetta
America 330 365
V12 суперавтомобил 250 GTO 599 GTO
RMR V6/V8 Dino 206 Dino 246 GT 308GTB 308i 308 QV 328 348 360 458
246 GTS 308 GTS 208 208 Turbo GTB/GTS Turbo F355 F430
2+2 Dino GT4 Mondial 8 Mondial QV 3.2 Mondial Mondial t
12-цилиндров боксер 365BB 512 BB 512i BB Testarossa 512TR F512M
Суперавтомобил 250 LM 288
GTO 		F40 F50 Enzo LaFerrari
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ferrari_Testarossa&oldid=12000349“.